Психотрилър от Джейн Ан Кренц
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
БЕЗСЪННИ НОЩИ
от
Джейн Ан Кренц
размер: 304 стр.
цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2348-9
Неразкрити случаи, мистериозни изгубвания и една изгубена нощ, която трансформира животи
Очаквайте на 21 май!
За книгата
Преди седем месеца Палас, Талия и Амелия, три изцяло непознати дами с паранормални качества, се срещат в хотел „ Лусънт Спрингс “. Земетресение и последвал пожар унищожават отчасти постройката, само че и трите нямат никакъв спомен от злощастната нощ. След прекарването, което не могат да си обяснят, качествата им се ускоряват. Те се сприятеляват и основават подкаст, в който проверяват неразкрити случаи и мистериозни изгубвания.
Палас получава имейл за случай, който би представлявал интерес за подкаста, и отпътува за калифорнийското градче Карнелиан, с цел да изследва изоставената психиатрична болница там. Разтърсена от тъмната сила, която усеща в постройката, тя се пробва да се махне допустимо най-бързо, само че е спряна от загадъчния Амброуз Дрейк, изпратил имейла. Той е уверен, че е станал очевидец на ликвидиране по време на престоя си в клиника за проучване на съня.
Палас и Амброуз стартират следствие, употребявайки подкаста като прикритие, само че то ще заплаши освен паранормалните им качества, а и живота им.
Откъс
От дъното на количката за пране капеше кръв. Амброуз Дрейк се подпря на стената, с цел да се задържи на крайници. Беше се завърнал още веднъж в подводния свят. Това означаваше, че още веднъж сънува. Мъчеше се да се концентрира върху ярката аура на фигурата, която буташе количката към летящите порти в далечния завършек на коридора. Така ли изглеждаше един фантом?
– Какво става тук? – сподели той.
Думите прозвучаха неразбираемо, комплицирано. Вероятно бяха лишени от смисъл, в случай че въобще беше съумял да ги произнесе. Беше мъчно да се приказва под вода. Мислеше, че е почнал да се оправя по-добре в странната атмосфера тук, под повърхността, само че или се бе заблуждавал, или бе регресирал, тъй като довечера му беше мъчно даже да стои прав.
И за какво, по дяволите, беше станал? Трябваше да е в леглото.
Мамка му. Отново ли ходеше насън? Това не беше добре. Това означаваше, че кошмарите и халюцинациите се утежняват. Но белким осъзнаваш, че вървиш насън? Това не звучеше разумно. Ако си наясно, че вървиш насън, това значи, че си безсънен, нали?
Или значи, че си минал оттатък ръба на разсъдъка и си паднал в бездната? Може би най-лошият му призрачен сън най-после се беше трансформирал в действителност.
Звукът от придвижването на гумени колела по плочките на пода го откъсна от мислите му. Светещата фигура, която буташе количката, в този момент се беше привела напред и набираше скорост. След секунди количката и призракът изчезнаха през летящите порти.
Това, наподобява, означаваше, че фигурата го беше чула и беше реагирала, напускайки сцената допустимо най-бързо, което водеше до още едно обезпокоително умозаключение. Може би призракът с количката за пране, която оставяше следи от капки кръв по пода, беше действителен човек. Никога не можеш да си сигурен, когато си толкоз надълбоко.
– Буден ли съм, или дремя? – измърмори той. – Има единствено един метод да схвана.
Отдръпна ръка от стената, отблъсна халюцинациите и съумя да направи още няколко крачки. Напредъкът му се затрудняваше от обстоятелството, че коридорът плуваше в подводни сенки. Най-сетне разбра какво не беше наред. Прозорецът в съзнанието му беше отворен. Това обясняваше за какво бе видял светещ фантом да бута количка за пране.
– Наистина нямам потребност от това.
Трябваше му известно изпитание, само че съумя да изключи сетивата, с които възприемаше аурата. Върна се още веднъж към естествените си сетива. Зловещите смътни сенки изчезнаха. Коридорът ненадейно блестна под светлината на лампите на тавана.
Добре, той не сънуваше и прозорецът беше затворен, само че нещо не беше наред. В неговата стая нямаше осветителни тела.
Полъх на смут раздруса сетивата му. Беше излязъл през външната врата на къщата си и беше влезнал в непозната постройка. Проклетото вървене насън щеше да го убие. Хрумна му друга ужасна мисъл – по долни дрехи ли беше? Моля те, не ме оставяй да се разхождам из непознато място по долни дрехи.
Застави се да огледа надолу и с голямо облекчение откри, че носи долнище на пижама. Или към момента сънуваше?
– Мамка му. Събуди се. Събуди се.
Този път беше сигурен, че бе споделил това на глас. Звукът на личния му глас беше успокоителен. Това го върна на повърхността. Той разтри очи и се опита да осмисли белите стени на коридора и студените бели плочки под краката си.
Клиниката по разстройства на съня.
Изплува неясен спомен, който донесе прилив на успокояваща действителност. Той прекарваше нощта в Института за проучване на съня „ Карнелиан “ в опит да овладее кошмарите си. Трябваше да е в леглото. По него би трябвало да има прикрепени електроди. Какво, по дяволите, правеше в коридора?
Писъкът.
Беше чул женски вик. Затова стоеше необут в коридора. Отговорът на загадката беше в количката за пране. Трябваше да я откри и да огледа вътре.
Той направи още няколко крачки напред и едвам не загуби равновесие. Проблемът да се задържи на крайници беше нов. Винаги беше приемал бързите си рефлекси и отлична съгласуваност за даденост. След пристъпа на амнезия преди осем месеца те в действителност се бяха подобрили. Навиците му за сън бяха отишли по дяволите, само че беше по-бърз и по-пъргав от всеки път. Тази вечер обаче едвам успяваше да се държи на краката си.
Запази равновесие, само че неочакваната смяна на позицията го накара още веднъж да огледа надолу. Този път видя алена бликам да се стича под затворената врата на една от стаите за пациенти. Може би към момента сънуваше. Все още ходеше насън.
За да ревизира теорията си, той се наведе да прегледа кръвта по-отблизо.
– Мистър Дрейк, за какво сте станали от леглото?
Строгият мъжки глас му беше прочут. Д-р Конрад Фенър, шефът на института. Беше съществено смутен. Притеснен. Вбесен.
Стреснат, Амброуз загуби равновесие и залитна напред. Щеше да падне по лице, в случай че рефлексите му не се бяха задействали. Крайно време беше.
Той се опря на длан и коляно и инстинктивно опита да се изправи на крайници. Пръстите му се плъзнаха в струята кръв.
– Станете, господин Дрейк – подреди Фенър. – Не би трябвало да сте тук. Трябва да ви върнем в стаята ви.
– Нещо не е наред – гласът на Амброуз прозвуча като пресипнал шепот. – Чух вик на жена.
– Не, не сте – сподели Фенър. – Вие сънувате. Ходите насън. Хайде, позволете ми да ви оказа помощ.
Амброуз понечи да му каже за кръвта по пода, само че усети остро ужилване в рамото.
– Какво е това? – промълви той.
Искаше да зададе още един въпрос, само че потъваше назад в дълбините и този път нямаше сенки. Никаква светлина. Силна уязвимост обхвана сетивата му. Смътно осъзнаваше, че Фенър му оказва помощ да се изправи и го насочва назад към личната му стая.
– Побързайте – сопна се Фенър. – Не мога да ви нося.
След това Амброуз почувства по какъв начин се свлича на един стол. Фенър се беше надвесил над него и се опитваше бързо да почисти ръката му, тази, която се бе хлъзнала в пурпурната бликам.
– Кръв по пода – проговори Амброуз. Той се взря в пръстите си, само че към този момент не виждаше аленото леке.
– Нямаше кръв – сподели Фенър. Авторитетният му глас показваше яд и паника. – Беше просто сън, мистър Дрейк. Повярвайте ми, няма да го помните на сутринта.
Когато свърши, той оказа помощ на Амброуз да стане от стола и да се придвижи до леглото.
Тъмнината бързо настъпваше, само че Амброуз съумя да отвори прозореца в съзнанието си още един път. Аурата на Фенър пулсираше по метод, който означаваше, че споделя истината. Той беше сигурен, че Амброуз няма да си спомня какво се е случило довечера.
– Една жена крещеше – сподели Амброуз, не тъй като вярваше, че може да убеди Фенър в този факт, а тъй като се надяваше повторението да резервира загатна в мозъка му. – Една жена крещеше.
– Било е просто сън – настоя Фенър. – Имали сте къс епизод на сомнамбулизъм. Нищо повече. Няма да си спомняте никакви женски викове.
Последното нещо, което Амброуз видя, преди да потъне в океанските дълбини, беше дребната индикаторна лампичка на камерата, ориентирана към леглото. Тя светеше в кървавочервено. Това е добре, намерения си той. На сутринта видеозаписът щеше да му каже истината.
Ако се разсъни.
п редставя
БЕЗСЪННИ НОЩИ
от
Джейн Ан Кренц
размер: 304 стр.
цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2348-9
Неразкрити случаи, мистериозни изгубвания и една изгубена нощ, която трансформира животи
Очаквайте на 21 май!
За книгата
Преди седем месеца Палас, Талия и Амелия, три изцяло непознати дами с паранормални качества, се срещат в хотел „ Лусънт Спрингс “. Земетресение и последвал пожар унищожават отчасти постройката, само че и трите нямат никакъв спомен от злощастната нощ. След прекарването, което не могат да си обяснят, качествата им се ускоряват. Те се сприятеляват и основават подкаст, в който проверяват неразкрити случаи и мистериозни изгубвания.
Палас получава имейл за случай, който би представлявал интерес за подкаста, и отпътува за калифорнийското градче Карнелиан, с цел да изследва изоставената психиатрична болница там. Разтърсена от тъмната сила, която усеща в постройката, тя се пробва да се махне допустимо най-бързо, само че е спряна от загадъчния Амброуз Дрейк, изпратил имейла. Той е уверен, че е станал очевидец на ликвидиране по време на престоя си в клиника за проучване на съня.
Палас и Амброуз стартират следствие, употребявайки подкаста като прикритие, само че то ще заплаши освен паранормалните им качества, а и живота им.
Откъс
От дъното на количката за пране капеше кръв. Амброуз Дрейк се подпря на стената, с цел да се задържи на крайници. Беше се завърнал още веднъж в подводния свят. Това означаваше, че още веднъж сънува. Мъчеше се да се концентрира върху ярката аура на фигурата, която буташе количката към летящите порти в далечния завършек на коридора. Така ли изглеждаше един фантом?
– Какво става тук? – сподели той.
Думите прозвучаха неразбираемо, комплицирано. Вероятно бяха лишени от смисъл, в случай че въобще беше съумял да ги произнесе. Беше мъчно да се приказва под вода. Мислеше, че е почнал да се оправя по-добре в странната атмосфера тук, под повърхността, само че или се бе заблуждавал, или бе регресирал, тъй като довечера му беше мъчно даже да стои прав.
И за какво, по дяволите, беше станал? Трябваше да е в леглото.
Мамка му. Отново ли ходеше насън? Това не беше добре. Това означаваше, че кошмарите и халюцинациите се утежняват. Но белким осъзнаваш, че вървиш насън? Това не звучеше разумно. Ако си наясно, че вървиш насън, това значи, че си безсънен, нали?
Или значи, че си минал оттатък ръба на разсъдъка и си паднал в бездната? Може би най-лошият му призрачен сън най-после се беше трансформирал в действителност.
Звукът от придвижването на гумени колела по плочките на пода го откъсна от мислите му. Светещата фигура, която буташе количката, в този момент се беше привела напред и набираше скорост. След секунди количката и призракът изчезнаха през летящите порти.
Това, наподобява, означаваше, че фигурата го беше чула и беше реагирала, напускайки сцената допустимо най-бързо, което водеше до още едно обезпокоително умозаключение. Може би призракът с количката за пране, която оставяше следи от капки кръв по пода, беше действителен човек. Никога не можеш да си сигурен, когато си толкоз надълбоко.
– Буден ли съм, или дремя? – измърмори той. – Има единствено един метод да схвана.
Отдръпна ръка от стената, отблъсна халюцинациите и съумя да направи още няколко крачки. Напредъкът му се затрудняваше от обстоятелството, че коридорът плуваше в подводни сенки. Най-сетне разбра какво не беше наред. Прозорецът в съзнанието му беше отворен. Това обясняваше за какво бе видял светещ фантом да бута количка за пране.
– Наистина нямам потребност от това.
Трябваше му известно изпитание, само че съумя да изключи сетивата, с които възприемаше аурата. Върна се още веднъж към естествените си сетива. Зловещите смътни сенки изчезнаха. Коридорът ненадейно блестна под светлината на лампите на тавана.
Добре, той не сънуваше и прозорецът беше затворен, само че нещо не беше наред. В неговата стая нямаше осветителни тела.
Полъх на смут раздруса сетивата му. Беше излязъл през външната врата на къщата си и беше влезнал в непозната постройка. Проклетото вървене насън щеше да го убие. Хрумна му друга ужасна мисъл – по долни дрехи ли беше? Моля те, не ме оставяй да се разхождам из непознато място по долни дрехи.
Застави се да огледа надолу и с голямо облекчение откри, че носи долнище на пижама. Или към момента сънуваше?
– Мамка му. Събуди се. Събуди се.
Този път беше сигурен, че бе споделил това на глас. Звукът на личния му глас беше успокоителен. Това го върна на повърхността. Той разтри очи и се опита да осмисли белите стени на коридора и студените бели плочки под краката си.
Клиниката по разстройства на съня.
Изплува неясен спомен, който донесе прилив на успокояваща действителност. Той прекарваше нощта в Института за проучване на съня „ Карнелиан “ в опит да овладее кошмарите си. Трябваше да е в леглото. По него би трябвало да има прикрепени електроди. Какво, по дяволите, правеше в коридора?
Писъкът.
Беше чул женски вик. Затова стоеше необут в коридора. Отговорът на загадката беше в количката за пране. Трябваше да я откри и да огледа вътре.
Той направи още няколко крачки напред и едвам не загуби равновесие. Проблемът да се задържи на крайници беше нов. Винаги беше приемал бързите си рефлекси и отлична съгласуваност за даденост. След пристъпа на амнезия преди осем месеца те в действителност се бяха подобрили. Навиците му за сън бяха отишли по дяволите, само че беше по-бърз и по-пъргав от всеки път. Тази вечер обаче едвам успяваше да се държи на краката си.
Запази равновесие, само че неочакваната смяна на позицията го накара още веднъж да огледа надолу. Този път видя алена бликам да се стича под затворената врата на една от стаите за пациенти. Може би към момента сънуваше. Все още ходеше насън.
За да ревизира теорията си, той се наведе да прегледа кръвта по-отблизо.
– Мистър Дрейк, за какво сте станали от леглото?
Строгият мъжки глас му беше прочут. Д-р Конрад Фенър, шефът на института. Беше съществено смутен. Притеснен. Вбесен.
Стреснат, Амброуз загуби равновесие и залитна напред. Щеше да падне по лице, в случай че рефлексите му не се бяха задействали. Крайно време беше.
Той се опря на длан и коляно и инстинктивно опита да се изправи на крайници. Пръстите му се плъзнаха в струята кръв.
– Станете, господин Дрейк – подреди Фенър. – Не би трябвало да сте тук. Трябва да ви върнем в стаята ви.
– Нещо не е наред – гласът на Амброуз прозвуча като пресипнал шепот. – Чух вик на жена.
– Не, не сте – сподели Фенър. – Вие сънувате. Ходите насън. Хайде, позволете ми да ви оказа помощ.
Амброуз понечи да му каже за кръвта по пода, само че усети остро ужилване в рамото.
– Какво е това? – промълви той.
Искаше да зададе още един въпрос, само че потъваше назад в дълбините и този път нямаше сенки. Никаква светлина. Силна уязвимост обхвана сетивата му. Смътно осъзнаваше, че Фенър му оказва помощ да се изправи и го насочва назад към личната му стая.
– Побързайте – сопна се Фенър. – Не мога да ви нося.
След това Амброуз почувства по какъв начин се свлича на един стол. Фенър се беше надвесил над него и се опитваше бързо да почисти ръката му, тази, която се бе хлъзнала в пурпурната бликам.
– Кръв по пода – проговори Амброуз. Той се взря в пръстите си, само че към този момент не виждаше аленото леке.
– Нямаше кръв – сподели Фенър. Авторитетният му глас показваше яд и паника. – Беше просто сън, мистър Дрейк. Повярвайте ми, няма да го помните на сутринта.
Когато свърши, той оказа помощ на Амброуз да стане от стола и да се придвижи до леглото.
Тъмнината бързо настъпваше, само че Амброуз съумя да отвори прозореца в съзнанието си още един път. Аурата на Фенър пулсираше по метод, който означаваше, че споделя истината. Той беше сигурен, че Амброуз няма да си спомня какво се е случило довечера.
– Една жена крещеше – сподели Амброуз, не тъй като вярваше, че може да убеди Фенър в този факт, а тъй като се надяваше повторението да резервира загатна в мозъка му. – Една жена крещеше.
– Било е просто сън – настоя Фенър. – Имали сте къс епизод на сомнамбулизъм. Нищо повече. Няма да си спомняте никакви женски викове.
Последното нещо, което Амброуз видя, преди да потъне в океанските дълбини, беше дребната индикаторна лампичка на камерата, ориентирана към леглото. Тя светеше в кървавочервено. Това е добре, намерения си той. На сутринта видеозаписът щеше да му каже истината.
Ако се разсъни.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ